Министерство на качеството

Вино и Ракия - всичко ще изпия!

Във блогът на колега блогър открих много интересна статия за това как се прави вино и ракия в България. След като прочетох статията обаче ми дойде на акъла че там няма информация за това как се произвежда вино и ракия, а как се правят гадни химии. Именно тези гадни химии са наредени по стелажите в големите квартални супермаркети, по рафтчетата на кварталните магазинчета тип „гараж-бакалия“, по големите магазини за пазаруване на едро тип „Метро Кеш & Кери“ (което лично аз си го превеждам като „плащаш и отиваш на майната си…“) и така нататък… Та тези химии си седят кротко в красиви и не толкова красиви бутилки със също толкова красиви или НЕкрасиви етикети и етикетчета. Доста често се случва пък тези бутилки и бутилчици да са опаковани в кутии с извънземен дизайн само и само да се усети обикновенният потребител че щом е в красива кутия тази напитка е едва ли не дар от боговете но естествено срещу точно определена цена, като понякога (понякога доста често) освен с пари заплащаме и със здравето си. Всекидневно медиите са запълнени от новини в които еди кой си се натровил с еди какъв си метилов алкохол. Естествено колкото по евтина е една бутилка вино или ракия (и изобщо какъвто и да е алкохол) то опасността след няколко часа да се озовем в токсикологията с доста сериозни проблеми за черният ви дроб е много голяма.

Едно време нашите нашите баби, дядовци, прабаби и прадядовци не са имали този проблем с попадането в токсикологията тъй като нито са знаели какво е това „водка“, нито са виждали дизайнерски бутилки и ослепителни етикети… Дори не са знаели че могат да си купят алкохол от магазина. Не за знаели защото не ги е интересувало. Идеята е че тогава хората са разчитали на собствените си умения за производство на домашно вино и ракия, като тези умения са предавани от поколение на поколение и така до наши дни когато всичко е забравено защото е по лесно да отидеш до магазина, да си вземеш една красива бутилка ракия (в 21 век красиво означава качествено) и да се нажулиш като руски казак. Тъпото е че освен че пием боклуци, се смята за особен вид геройство да пием колкото може повече за да докажем че сме в добро настроение… След няколко такива добри настроения неминуемо попадаш в токсикологията и ако случайно се оправиш и си умен, започваш да си задаваш въпроса „Абе защо пия тия гадории???“. А ако случайно не се оправиш – ами мир на праха ти! Хубав герой с добро настроение БЕШЕ…

Сипи тука бармане...

Тъй като тази статия взе да става доста дългичка нека ви представя откъс от темата на колегата блогър. Ако на някой му стане толкова интересно че да иска да прочете края може да намери цялата статия тук.

Ето го и самият откъс:

Нека започна с това, че до 2001-ва имам 4 годишен стаж в предприятие за производство на вино и високоалкохолни напитки от всякакъв вид. Организирал съм износ на големи партиди българско вино за държави от цяла Европа (вкл. Франция), Япония, Канада, Израел, Русия, дори Ливан. През 1999 г. успях да реализирам износ на търговско количество ракия за САЩ – нещо, което до тогава никой не бе успял да направи. Познавам алкохолния бизнес у нас добре.

Именно затова смятам да ви поразкажа малко неща от кухнята на производствения процес на вината и ракиите в нашенските винпроми, които може леко да ви стреснат…

Грижата за лозата e основен приоритет на „Винпром Пещера“ – интервю с Егор Боев за сп. Агробизнесът /със съкращения/:

Винпром Пещера“, като най-голям изкупвач на гроздова суровина в България прави сериозни инвестиции в обновяване на лозовите насаждения. Въпреки, че работи с над 200 контрагенти, които добиват суровина от близо 100 хиляди декара лозя, компанията инвестира и в собствени масиви.”

Такаааааа…  [Продължение... ]